МУЗИКОТЕРАПИЯТА, вестник Лечител! (интервю)

Брой: 47, 23 ноември 2017 – МУЗИКОТЕРАПИЯТА

Слушането на една и съща музика ограничава нашето развитие

Марта ХРИСОСТОМУ по професия е музикален терапевт. Родена е в Кипър. Живее в България от 11 години. Дошла е тук през 2006 г., за да получи висше образование в областта на музиката. Завършила е магистърска степен по „Музикотерапия“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Собственик е на Музикално и Музикотерапевтично ателие „Мелотония“, където работи с деца със специални потребности, с хора с повишена тревожност и стрес, с неврологични и психични разстройства, хронични заболявания и др. Има опит в работата с деца с аутизъм

• Какво представлява музикотерапията?
– Музикотерапията е клон на науката, който работи с терапевтичното използване на музиката и музикалните елементи – звук, ритъм, мелодия, хармония и др.
Всяка сесия по музикотерапия може да бъде индивидуална или групова. Сесиите задължително трябва да се провеждат от обучени, квалифицирани и тренирани в практиката музикотерапевти за постигането на желаните цели. Общо взето чрез терапията се подобрява емоционалното и физическото здраве, подобрява се социалният статус, повишава се интелектът. Като цяло – качеството на живот.
Музикотерапията не дава музикални познания, тя няма да направи никого композитор или музикант. Нейната задача е да помогне на човека да се научи да се изразява, да общува по-лесно с другите, да развие максимално своите способности.
• Може ли да лекува болести? Какви?
– Музикотерапията се използва за излизане от определени състояния. Тя е адресирана до физическите, психологичните, когнитивните и социалните потребности на хора с различни състояния, разстройства и/или болести.
Лекуването на една болест зависи от редица фактори: вида на болестта, физическото, психичното състояние на клиента и др. Точно това е причината “музикотерапията“ да е екипна работа на лекари, психолози, психотерапевти, психиатри, логопеди и социални работници и други терапевти. Тя се прилага в многопрофилни болници, рехабилитационни центрове, извънболнични клиники, дневни стационари, защитени жилища, психиатрични центрове, старчески домове, хосписи, училища и детски градини.
Музикотерапията може да помогне при тревожност и стрес, психични разстройства, широко разпространени нарушения в развитието, проблеми с личностно развитие, нарушения в речта, умствена изостаналост, аутизъм, хиперактивност при децата, емоционални и поведенченски отклонения, когнитивни увреждания, неврологични разстройства, хронични заболявания, деменция, нарушения в храненето, зависимости, зрителни и слухови увреждания, при бременни, за релаксиране.
• Как се повлиява мозъчното развитие на децата от музикотерапията? На каква възраст трябва да се започне? Вярно ли е, че има ползотворно влияние върху плода в утробата на майката? Подходяща ли е за деца с аутизъм и защо?
– Слушането на музикалните изпълнения, както и работата с различни музикални инструменти, които се използват в музикотерапевтичния процес провокират всички сетива, стимулират емоционалността у децата, а това се отразява положително върху учебно-възпитателния процес – т.е. повишава се вниманието и концентрацията. Дължи се на активирането на точни зони в мозъка при слушане на музика и свирене.
Възрастта на човека не ограничава участието му в една музикотерапевтична сесия, както и не определя възможностите му да се изрази и да се развие.
Доказано е, че музикотерапията (свиренето на музика и пеенето) по време на бременността е от изключително значение. В утробата бебето чува и усеща музиката още преди формирането на слуховия орган, възприемайки я като вибрация, чрез тъканите и костите си. Изпятото и чутото през бременността се запечатва дълбоко и по-късно бебето веднага се успокоява при чуване на същите песни – те отключват в него спомена за утробата.
Музикотерапията въздейства благоприятно и при разнообразните пренатални психични състояния, които майката преживява по време на бременността, като тревога, страх, безпокойство и постоянно напрежение.
Музикотерапията е подходяща за деца с аутизъм. Повечето от тях изпитват трудности с комуникацията. Музикотерапията дава възможността на терапевта да комуникира невербално с детето, изграждайки така доверие.
• Има ли научни доказателства за ефектите от музиката върху здравето?
– Да, има разбира се. Доказано е, че музиката може да понижи нивото на тревожността, стреса и безпокойствието.
Видимо за всички е, че тя има силата да кара хората да се отпуснат до такава степен, че да нямат пречки да се изразят, пеейки или танцувайки.
Когато слушаме музика, която харесваме, в тялото ни се отделя допамин – хормонът на щастието.
Учените обясняват, че нивото на хормоните на стреса в кръвта се намалява значително при хората, които често слушат отпускаща музика.
Новородените могат да се насладят на още по-големи ползи от музиката. Недоносените бебета по-бързо наддават на тегло и по-рано биват изписвани от болницата, отколкото техните връстници, които не са лекувани с музика.
• Каква музика всъщност помага? Класическата? Всяка музика ли има ползотворно действие, или не? Има ли значение по колко часа се слуша?
– Хубаво е да осъзнаем уникалността на всеки индивид. Спрямо тази индивидуалност разумно е да кажем, че всеки човек се нуждае от различна музика. Тази, която е подходяща единствено и само за него, трябва той сам да я открие.
Известно е, че класическите произведения вдъхновяват, отпускат съзнанието и подобряват настроението. Класическата музика е вечна и е средство, което музикотерапевтите използват много често по време на работа.
Всяка музика влияе по различен начин. Определено настроение и психологическа нагласа могат да се предизвикат от конкретен музикален жанр и стил.
Слушането на музика няма граници. Някои хора й се отдават, докато спят, други обичат да слушат музика за не повече от 10 минути на ден, а други не могат да спрат с часове, цели денонощия, защото така стават по-концентрирани и по-креативни.
• От значение ли е подборът на музикалните инструменти? Например пианото да е полезно за успокояване на сърдечния ритъм, барабаните за мозъчната дейност… Кой инструмент (коя музика – джаз, рок) за кое заболяване помага?
– На първо място е редно да обясня, че практикуването на музикотерапията се дели на две основни методични разновидности – рецептивна и активна музикотерапия.
При рецептивната музикотерапия се слуша от клиента музика, която е специално избрана за него, според неговите нужди. Не се изпълнява.
При активната музикотерапия най-често се използва собственият глас и единични музикални инструменти като пиано, китара, ударни и перкусионни инструменти като барабани, тарамбуки, дайрета, шейкери, маракаси, клавеси и други.
Свиренето на ударни и перкусионни инструменти не изисква особени музикални умения от участниците в една музикотерапевтична сесия. Това им дава възможността да се отпуснат и да се изразят спокойно, общувайки и споделяйки, чрез невербалния език на музиката. Това до голяма степен им помага да се разтоварят от стреса и напрежението и да регулират сърдечния си ритъм.
Това е терапевтичният резултат на звука – ехото. Когато звуковите вълни преминават през тялото на човека, тогава се осъществяват промени в клетките, които допринасят за възстановяването на здравето.
• Има ли песни, мелодии, които повлияват негативно на здравето ни? Например постоянното слушане на чалга води ли до затъпяване?
– Има песни и мелодии, които при някои хора могат да предизвикат отрицателни и неприятни емоции. Не важи за всички клиенти. Примерно слушането на една песен с носталгичен текст или на тъжна мелодия би могло да доведе до негативни реакции, да се завърнат неприятни спомени и дори да се изпадне в състояние на депресия.
Има много видове музика по света, които не можем да кажем, че са на по-високо ниво от това на чалгата. Проблемът обаче не е в това. Реалният проблем е, че някои хора слушат единствено и само чалга. При това положение слушащият сам ограничава своя културен растеж. Всъщност аналогично е човек да яде една и съща храна всеки ден. Тя дори може да е страшно здравословна, но се превръща във вредна за организма на човека, когато той не опитва нищо друго.
• Чувала съм за редица изследвания върху ползите за здравето от слушането на творенията на Моцарт. Защо точно Моцарт? 
– Съществува т.нар. ефект на Моцарт, който доказва, че под влиянието на музиката на Мо­царт се увеличава броят на невроните в главния мозък.
Защо точно Моцарт? Защото той е бил Геният… и е по-различен заради факта, че е бил един от малкото композитори в историята на музиката, който композира произведения във всеки възможен жанр.
Не мога да кажа, че Моцарт е най-добрият избор, но със сигурност е много важна личност в сферата на музикотерапията и затова често използвам музиката му в своята работа.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=14&b=619

 

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА